5 любими детски книжки в рими

На 2 април беше международния ден на детската книга и започна „Походът на книгите”, който ще продължи до 23 април.

В Shushulka четем с удоволствие и днес нашата babaToHka ще ви сподели за любимите книжки в стихотворна форма, с които са израстнали децата й.

Когато си късметлия от малък и имаш кой да ти чете...
Когато си късметлия от малък и имаш кой да ти чете...

Сигурно ви се е случвало да се хванете, че си подпявате не последния хит, който се върти по радиото, а някоя детска песничка, която отрочето неуморно пее.

Е, аз съм така със стихотворенията.  Бях от тези примерни деца, които можеха да изрецитират на възхитената рода „Обесването на Васил Левски” или „На прощаване” и когато станах майка съвсем естествено беше запознаването с литературата да почне именно със стихчетата. 

 

Тук няма да класирам 5-те любими (и незабравими за мен) книжки в рими, а съм ги подредила по възрастта, в която са били поднасяни.

 

КОЙ ОТКРАДНА СИРЕНЕЦЕТО

 

„Кой ли рови, кой ли шета

нощем в тъмните кьошета.

Вече няма да намерите 

бучка сиренце в килерите”

 

Насън да ме бутнат, мога да я изрецитирам цялата, толкова пъти сме я чели и разигравали.

Изключително удобна под формата на книжка с дръжка със страници от дебел картон, тази книжка я разнасяхме навсякъде с нас.

Детска книжка в рими

Историята, макар с леко криминален елемент е забавна, възпитателна, позволява актьорска интерпретация в много отношения.

 

Галина Златина е сред най-обичаните от нас детски автори и другите й стихотворни книжки също се радваха на радушен прием – „Тичайте на помощ”, „Патилата на Зайко”, „Лакомото Мече”.

 

КОТЕШКА АЗБУКА

 

Това е книжката, благодарение на която и двете ми деца научиха азбуката още на 3 годинки без да я „учат”.

 

През годините сме купували поне 10 броя за нас и за приятели. Някои от стихчетата може да ви се сторят леко безумни, но децата си ги обичат.

 

 

Не си представяйте, че сме седяли целенасочено да учим каквото и да е. Преди следобедния или вечерен сън си избирахме напосоки някое стихче и после по време на разходка или игра аз го споменавах във връзка с предмет, който видим или нещо, което правим. 

 

Много бързо научиха Б, защото къде цунка мама – по Бузката, или П – отиваме в Парка, на Пазара и ха! ти да видиш, всички рамки на вратите приличат на буквата П.

 

РАБОТНА МЕЦАНА

 

„Станала рано-зарана

нашата Меца-мецана... ”

 

Дали заради ставането в ранна утрин или поради това, че не съм от най-образцовите домакини и ми се е случвало да ми изкипи сготвеното в котлето, но явно се припознавам в героинята и много обичам тази приказка. 

 

Когато започнете да я четете, може да я подкрепите с песничката „Ходи, ходи баба Меца крушки да събира...” 

 

ГЪБАРКО

 

Това е книжката, която и двете ми деца приеха най-трудно и предизвика безброй въпроси.

 

Щерка ми се разплакваше още при редовете как паяка иска да пие кръвта на мушиците, и изяждането на жабата от щърка, а на дребния му се насълзяваха очите, когато крачетата на Гъбарко се отлепяха след всички направени бели.

 

 

Въпросите бяха безкрайно много – защо си няма ръчички и крачета Гъбарко, откъде ги е взел доктор Га, всички доктори ли си ги носят в чантите, паяците дето ядат мушици добри ли са или са лоши, щъркелите зли и страшни ли са и най-логичния  и потресаващ въпрос - ако правя бели ще паднат ли и моите крачета? 

 

КОНЦЕРТ В ГОРАТА

 

Имахме цялата поредица "Във вълшебната гора" и месеци наред сина ми не искаше да четем нищо друго – подреждаше ги като ветрило на пода, започваше да се разхожда, да брои онче-бонче и накрая се спираше на една.

 

Не знам сегашните издания дали са същите, но "Концерт в гората" имаше на последната страница картинки на инструментите и той държеше да ги научи, да ме изпитва знам ли ги аз, преговаряше ги, рисуваше ги, като стигнем до някое стихче с конкретен инструмент – обръщаше на последната страница  и посочваше – ето го, това е този инструмент. 

Опитах да претворя този интерес от инструментите към музиката, която възпроизвеждат, но няма да ви лъжа, не излезе почитател на класиката от него. 

 

В крайна сметка, каквото и да прочетете и рецитирате на детето си, а впоследствие и заедно с него, е една малка крачка към оформянето на бъдещ четящ човек. Забавлявайте се и нека четенето да започне! 

 

Не винаги, когато в къща с две деца цари тишина, това е белег, че се случва нещо страшно
Не винаги, когато в къща с две деца цари тишина, това е белег, че се случва нещо страшно

 

Пожелаваме ви приятно четене! :)

Write a comment

Comments: 0