Ако сложите в пералнята 7 чифта чорапи, колко от тях ще излязат без другарче?
Ако сте се разхождали с 3 годишното си дете 2 часа в парка, напазарували сте по списък от 17 точки, изкарали сте в кухнята сумарно за деня 94 минути, викали сте с 85 децибела по благоверния да не си хвърля чорапите навсякъде и сте прочели приказката за лека нощ (на детето, не на мъжа) 3 пъти, колко чаши вино ще са ви нужни, за да „олабите” на края на деня?
Шегуваме се. Донякъде.
Истински важните въпроси, разбира се, са други – може ли да познаете кога детето ви е тъжно, кога не му се говори, а нещо го мъчи отвътре. А може ли да разберете защо? Колко често се вглеждате в детето си? Разпознавате ли емоциите му? Уважавате ли ги?
Въпросите са много и понякога потопени в делничната си рутина – грижите за къщата, работата, здравето на близките ни и хилядите дребни неща, с които се справяме между другото – забравяме. Често питаме децата си „Как мина в детската градина/училище”, но рядко се сещаме за „Как се чувстваш? Какво чувстваш.”
И по този начин всъщност изместваме малко фокуса - върху събитията, а не върху емоциите, които детето ни е преживяло чрез тези събития.
А защо това е важно? Защото около децата ни е много шумно. Не знам дали си давате сметка колко много информация се изсипва върху малките шушулки ежедневно. Чудовищно много. Тя идва отвсякъде и с годините се увеличава неимоверно. И се получава така, че те нямат почти никаква възможност да останат сами със себе си, което често води до агресия или автоагресия, до преситеност и желание всичко да бъде получено веднага, на секундата, до неразбиране на това защо не може да се случи и несъобразяване с другите.
Мислите, че вашето дете няма да порасте такова?
Огледайте се - от безпардонните приказки на политиците, през отношението към раждащите жени до намусените продавачки в магазините, ние в България като че ли забравяме за елементарната проява на човечност, на емпатия. Това рефлектира и до децата ни, защото те виреят в тази среда и започват да приемат това за норма.
А ние като родители можем да го променим - с малки стъпки - като възпитаваме емоционално интелигентни деца.
Затова ще ви споделяме не просто информация за емоционалната интелигентност, а работещи техники и методи, за да подпомогнете развитието й при детето си. И то по най-лесния начин - чрез игра.
Източник: FUNтазия - http://funtazia.bg
Но да започнем по-отдалече - що е то емоционална интелигентност и има ли почва у нас?
Накратко, това е способността да разбираме и управляваме собствените си емоции, да разпознаваме чувствата - нашите и на другите хора, както и да можем да направим връзка между мотивите, които стоят зад поведението на другите и техните емоции.
А защо мислим, че е нужно специално внимание върху обучението на децата по тази тема? Защото се стараем те да имат достатъчно знания и умения - да учат езици, да тренират спортове, запълваме ежедневието им със задачи и отговорности, но като че ли забравяме да обръщаме внимание на развитието не само на мозъка и на тялото, но и на емоциите.
Не зная дали сте забелязали колко по-различно реагираме ние, българите, в някои ситуации.
Обърнете внимание, когато на човек му предстои някакво важно събитие и предизвикателство какво му казват: “Мобилизирай се, стегни се, не се лигави, стискай зъби и го свърши”, а по света повечето хора казват “Отпусни се, не се тревожи, ще се справиш”.
Вгледайте се в себе си и в децата си - какви думи използвате, когато общувате с тях, осъждате ли ги при изразяването им на емоции, подкрепяте ли ги да ви споделят и разказват?
А отговора на въпроса от заглавието?
Когато попитах една приятелка дали е чувала за емоционалната интелигентност и като родител какво мисли по въпроса, тя ми каза със смях „Ооо, с емоционалната интелигентост проблеми нямам, но понякога имам толкова неща на главата и особено след някоя безсънна нощ с бебето, че това май е единствената интелигентност, която ми остана.”
Психолозите твърдят, че емоционалната интелигентност е по-важна за успеха в живота от IQ-то, така че не спирайте емоциите си, прегърнете бебето, децата, любимия човек, сипете си една чаша вино и се вгледайте в себе си – как се чувствате?
Послепис: И ако някой има отговор на въпроса защо чорапите никога не са с другарчетата си след пералнята – пишете ни!