Моето трето раждане

Днес е Бабинден, традиционен празник на акушерките в България.

Освен това днес нашата малка шушулка става на 6 седмици и тези две събития наведнъж са добър повод най-накрая да седна и да разкажа за раждането на Явор, което се случи в първата и, за съжаление все още единствена, акушерска практика в България.

 

Главните действащи лица сме ние двамата с Явор, Йордан, двете акушерки Илона и Йоана от Зебрите, нашата дула Ели, д-р Дончева и една плескавица. Знам, че сигурно ви е най-интересно какво общо има плескавицата с цялата работа, но ще стигнем и до там.

Нека обаче започнем с едно много важно уточнение: 

Дула и акушерка не са едно и също нещо!

Дулата (каквато съм и аз, макар и непрактикуваща) оказва подкрепа на семейството и помага на жената да се справи емоционално и физически с раждането.

Това, което дулата прави, е да прилага техники за комфорт и обезболяване като натиск на кръста или масаж на гърба, както и да предлага пози, които облекчават, ускоряват и улесняват процеса на раждането. Може да помогне и с първо кърмене, а и тези от нас, които са консултанти по кърмене, могат да помогнат със съвети и след това.

Дулата не проверява за разкритие, не поема бебето и не извършва никакви медицински процедури, тъй като не е медицинско лице. Не ходи и по домашни раждания, тъй като на тях в момента, според законодателството на България, не може да присъства медицинско лице, заедно с което дулата да работи, така че да се гарантира безопасността на майката и бебето. 

Дули България
Може да научите повече за дулите на страницата на Асоциацията на българските дули: http://www.bgduli.com/
Раждане с дула
Ели беше нашата дула и при раждането на второто ни дете. Повече за нея: http://www.bgduli.com/content/elena-krsteva

  

Сега, за плескавицата и самото раждане на Явор.

Още от 6-ти ноември имах контракции и се надявах, че третия път бебето може да поиска да се роди по-рано, преди определената за термин дата 23-ти ноември.

Няколко седмици си седях у нас и чаках, след което търпението ми започна да свършва, деветият месец започна да ми се вижда безкраен и фактът, че от киселини и огромен корем не можех да спя, не помагаше никак. За това започнах отново да ходя за по половин ден в офиса, за радост на Тони и идващите да пазаруват оттам, и се носех като пате-клате из коридорите.

 

И това не помогна особено много, на Явор явно тези разходки му харесваха и си седеше на топло и уютно в корема ми. Контракциите се появяваха и изчезваха. Всяка събота и неделя се надявах, че моментът е дошъл, броях, мерех контракции, взимах топли душове за проверка и нищо не ставаше.

Не съвсем нищо – коремът ми подскачаше и растеше, глезените ми се подуваха и аз ставах все по-нетърпелива и изнервена. 

Терминът мина, ходих на лекар, за да се окаже, че още нямам разкритие.

И ето, два дена след това, в неделя започна да ми пада тапата и се появиха по-силни контракции.

Свалих си приложение за мерене, пъшках и се разхождах и в един момент реших, че Денят е дошъл. Акушерките и д-р Дончева бяха на раждане същата нощ, което ми спестява срама, че съм ги разкарвала за нищо. Защото се оказа, че бебето изобщо още не беше тръгнало.

С Йордан се прибрахме и зачакахме отново, още по-недоспали. Та, може ли да се сбъркат инстинските контракции?

Може ли да сбъркаш истинските контракции

Понеделник мина в чакане и през нощта контракциите отново се появиха. Звъннахме на Ели и на Зебрите и пак се оказа, че сме подранили.

Този път акушерките ме изпратиха да си купя но-шпа и да поспя, защото все пак на Явор му беше време да се ражда.

Вторник сутрин бяхме на тонове и решихме д-р Дончева да отлепи мехура, за да може, ако бебето е готово, раждането да вземе да започне вече. Оказа се, че имам и разкритие от около 5-6 см.

Навън летяха снежинки, а аз подскачах весело и тромаво из локвите, защото явно най-накрая имахме развитие и бебето беше тръгнало!

В три следобед реших, че

Вече е време да отидем в болницата

От недоспиване и емоции почти не бях яла. Сестра ми се опита да ми предложи да хапна, но аз отказах решително – какво тука ще си губим времето да ядем, като бебе има да се ражда!

И разбира се, в момента, в който влязох в колата, усетих, че съм ужасно гладна. Унищожих за секунди пакета с мини кроасани, който сестра ми все пак успя да ми даде, и започнах да си представям какво бих могла да изям и къде.

До болницата имаше сръбска скара, и от нея Йордан ми донесе огромна и ужасно вкусна плескавица с хлебче и туршия. Половин плескавица и малко хлебче по-късно (нямахме прибори и със съжаление пощадих туршията), събрах сили и вече бяхме в родилната зала с Йоана, Илона и Ели. След малко дойде и д-р Дончева и спука мехура, за да ускорим още малко раждането.

Контракциите не бяха много чести, но бяха доста силни. Най-удобно ми беше да седя на топката и да ставам само за тях, като Йордан и Ели ми правеха масаж на гърба.

Болеше ме ужасно по време на контракциите, защото Явор беше голям и не съвсем оптимално обърнат. Именно за това моята стратегия се оказа не много успешна – за да напредне раждането, трябваше да съм повече права, а това ми беше много изморително и болезнено.

И така изкарахме няколко часа, през които си говорихме, слушахме музика, аз имах контракции, Йордан излизаше периодични да отговаря на спешни позвънявания и служебни имейли и разкритието … не напредваше.

Д-р Дончева предложи да сложим система с окситоцин, нещо, което всячески исках да избегнем заради раждането на първия ни син Любо, което започна със система и завърши със секцио по спешност.

Вместо това заедно с нея и акушерките решихме да пробваме с клизма. Донякъде имаше ефект, водата също малко помогна, а и успях малко да си почина седнала, което ми беше необходимо. Към този момент всички освен мен вече бяха разбрали, че за да напредне раждането, трябва да съм права.

Акушерки Зебра
Малко преди раждането на Явор, на 16 ноември, Акушерски кабинет "Зебра" стана на 3 години! Вижте повече за тях на сайта им: http://zebramidwives.com

 

Илона и Йоана решиха да ми премерят тоновете, за да видим как се чувства бебето. Да стоя права и неподвижна ми беше много неприятно – не ми се и мисли какво би било да лежиш в този момент.

И тогава в мен започна да се надига ужасен гняв.

Бях ядосана на всички – на бебето, че не излиза, на Илона и Йоана, че искат да съм права и да ми мерят тоновете и да ме БОЛИ, на Йордан просто ей така, защото него не го болеше и ми казваше какво да правя.

И тогава ми стана ясно, че влизам в транзиция – фазата между пълно разкритие и раждането на бебето. Всяка жена я изживява различно – някои жени викат, други псуват, а аз ставам агресивна.

Започнах да махам от себе си ластиците на уреда и в този момент усетих как бебето подскочи и се нагласи в поза за излизане, започнах да викам, чувах и не чувах гласовете на Ели и Илона, като Илона ми казваше как да застана и че се вижда косата, а Ели ме окуражаваше. Наведох се над стола за раждане и два ужасни и много болезнени напъна по-късно Явор излезе. 

Сложиха го пред мен на стола, от където той ме погледна с цялата сериозност и сбръчканост на току-що родено бебе.


 

Всичката болка и дискомфорт отлетяха някъде – това му е най-хубавото на естественото раждане, че в момента, в който бебето излезе и напъните свършват, раждането приключва и оставате само вие с бебето.

Така трябва да са минали няколко минути, след което прерязаха пъпната връв и се наложи да ме качат на стола, защото беше изтекла малко повече кръв и трябваше да ми сложат система и да извадят плацентата.

Явор отиде с баща си да бъде мерен и забърсан и се оказа, че тежи цели 4 кг и 130 грама. Не се наложи да ме шият, тъй като нямах разкъсвания, но трябваше да остана легнала на стола докато изтече банката. Налегна ме цялата умора от предишните дни и определени моменти са ми малко като в мъгла – не си спомням точно кога и как сложихме Явор да суче, кой го държеше и само си спомням всички усмихнати лица около мен.

Добре, че имаме купища снимки и селфита с него, Йордан, Ели и Зебрите. 

И така завърши раждането на Явор. Как преминаха първите ни 40 дни се надявам да мога да ви опиша скоро, а сега е

 

Време за благодарности

Защото начинът, по който протече това раждане – с много изчакване и търпение при преминал термин и голямо бебе, с минимални интервенции, с вяра в мен и естествения процес на раждането и с много усмивки накрая, е именно заради знанията и уменията на екипа - д-р Дончева и Илона и Йоана от АК „Зебра“. Благодаря ви!

Специални благодарности и на нашата прекрасна дула Ели, която съпреживя раждането с мен от емоционална гледна точка и ми помогна да продължа в моменти, в които вече ми се струваше, че нямам сили и в които се съмнявах в себе си и преценките си. Пожелавам ви още хиляди такива съвсем обикновени естествени раждания, които завършват с усмивки! 

 

С много обич, Хриси


Write a comment

Comments: 0