Практично за емоционалната интелигентност - работещи техники и методи

16.09.2021 13:03:59

Практично за емоционалната интелигентност - работещи техники и методи

В първата част на това интервю ви запознахме с Поли и Иво и личния им път към темата за емоционалната интелигентност и реализирането на тяхната FUNтазия.

Тук продължаваме да си говорим с тях, като ще се спрем на практическата страна с конкретни примери, методи и техники, които да помогнат на родителите в ежедневната им работа по темата.

- Нека поговорим за това какво може да се постигне с работа по емоционалната интелигентност (EQ) при децата, особено ако те са по-свити и неконтактни или пък агресивни.

Поли: Всяко дете е способно да бъде агресивно в някакъв момент, или да се затвори в себе си - при конкретни тригери. Когато работим с родителя - то може да ги преодолява.

Една такава история имам с един 8-годишен младеж. Изключително интелигентнен. Можеше да ми разкаже такива подробности за Млечния път, планетите, спътниците и пр, че откровено, се чувствах глупава край него.

Но млъкваше на въпроса "как се чувстваш", имаше конкретни и ясно изразени агресивни решения за комуникация с останалите, пропускаше въпроса "Защо направи това", усамотяваше се при екипните занимания - просто защото не искаше да бъде част от екип. Не знаеше как.

Костваше ни много упоритост и искреност в отношенията ни с него - докато той повярва, че споделянето на личния му свят - може да отвори възможност на останалите, които ги е грижа за него - да му помогнат.

Един ден се беше прибрал вкъщи и беше събрал цялата си смелост да говори с родителите си за всичко, което му е тежало. Разказа ни колко добре се е почувствал, че най-после е споделил с тях, и че това наистина работи, защото след това е получил точно онова, от което е имал нужда - топлина и прегръдки.

Не е знаел как да ги поиска преди това... и цялото му напрежение е ескалирало в поредици от агресивни постъпки. За които респективно е получавал своите корекции. Но така и не е споделял нуждата си от усещане... за него самия - сред останалите.

Промяната му беше толкова драстична, че буквално от вчерашния до днешния ден - той все едно беше друго дете.


- В конкретния случай сте помогнали в ситуация, в която детето вече е било травмирано. А как може да постъпи родителя преди да се стигне до агресия? Един от най-стресиращите моменти и за родителите и за детето е влизането в ясла или детска градина. Това е един важен етап на социализация, който може да бъде или спокойно щастливо преживяване в ежедневието на детето или източник на постоянен стрес. И самите педагози, възпитатели и учители често не подпомагат процеса на адаптация.

Поли: Нормално е всеки от нас, когато влиза в нова среда да е стресиран. Ако родителят се концентрира над конкретно това, той ще задълбочи този стрес.

Тук става дума за решенията, а не за състоянието. Решенията на детето, а не на родителя или учителя. Те трябва да бъдат обсъждани. Какви решения да вземе детето, за да преодолее това свое емоционално състояние, заедно с хората до него. Това е истинската тема в случая.

Нормално е родителят да е притеснен, че детето му е в стрес от новата среда. Както е нормално той да прехвърли това притеснение на детето си. Нормално е учителят да е разтревожен от родителските реакции, но тази тревога е нормално да рефлектира на отношението между детето и педагога. Тези неща - нормално ще задълбочат проблема и ще го увеличат в не-нормален размер.

Не можем и не бива да караме детето да не бъде стресирано, родителят да не бъде притеснен, учителят да не се чувства затруднен. Можем, обаче, да говорим помежду си, за да намерим решението заедно.


Ако обърнем повече внимание ще видим, че много често родителят и учителят ЗАЕДНО, по различен начин се концентрират върху конкретната случка и така се пренебрегват факторите, които са я провокирали и решенията за превенция.

Какво правим първо като родители, когато детето се прибере вкъщи и каже, че някой го е ударил?

Дали директно му казваме какво да направи или му задаваме въпроси, за да разберем какво точно се е случило.

Дали изясняваме какви чувства са провокирали реакцията на другото дете, дали обсъждаме с нашето как то се е почувствало.

Дали изясняваме с него, че ако утре то се чувства като "побойника", то не трябва да реагира като него, за да не се превърне също в побойник.

Дали коментираме правилните начини на реакция под влияние на емоциите, които нашето дете е изпитало, и които "побойникът" е изпитал.

Дали показваме на детето, че сме гневни от това, което му се е случило, и в своя гняв имаме поведение - подобно на това на неговия "побойник".

Мисълта ми е, нещо, което всички научни институции твърдят - преди да започнем да развиваме емоционална интелигентност у детето си - е редно да мислим и работим над своята.

Тези цветни герои са част от материалите, които родителите и педагозите могат да използват при работата си по развитие на емоционалната интелигентност. Можете да се запознаете с тях на страницата на FUNтазия: http://funtazia.bg/emotionalintelligence/

Иво: Наблюдавал съм една много забавна тактика - "да си купим среда, в която детето ни се чувства добре". Аз като завършил финансист и практикуващ маркетолог съзнавам, че всяко търсене води до предлагане - и в момента всякакви варианти на "среда за децата ни" се предлагат.

Утре детето ни, обаче, пораства и влиза в екипа на някоя фирма с очакването, че ако среда не му е ок, няма да има търпението да положи усилия да бъде част от нея и да я разбере, а просто ще я сменя докато намери най-добрата.

А най-добра няма. Така вече имаме поколения, които нямат ясни представи за екипност и лоялност. По-лошо - те са хронично неудовлетворени и объркани. Става голяма каша, когато сведем това до създаването на семейство.

Наскоро с Поли си говорихме за последните доклади от Световния икономически форум относно следващата т.нар. "Технологична революция", която ще има връх около 2020г.

Тогава много хора може да загубят работата си заради т.нар. "автоматизация", поради която рутинни дейности ще се извършват от изкуствен интелект и всякакви свързани софтуерни и хардуерни решения. Хората в пряк текст си казват, че според проучванията им само знанията и уменията не вършат работа. Един от факторите за успеха на професионалистите, записан под номер 6 е именно да работим по своята емоционална интелигентност.

Когато изпращахме нашите деца на ясли и детски градини - в началото те бяха ужасно уплашени и тъжни. Ами и аз ще съм така, ако ме заведат на работа в някоя тотално непозната за мен фирма и там хората от мениджмънта са с гръб и не ме забелязват - което до ден днешен виждам като поведение на учителките в детската градина на Борис например.

Гледам, обаче, да учим децата, че трябва да дадат шанс на хората в това ново място и да опитат дали ако са част от него няма в крайна сметка да е хубаво за тях и за другите.

Според мен е доста по-странно ако детето не реагира никак на новото място, където го изпращаме. Съвсем нормално е да има реакция. Съвсем ок е да се страхува, да тъжи.

Как да открива начини да се защитава в ситуации, които възприема като опасни, ако не се страхува? Как ще разпознава радостта ако не изпитва тъга?

Имам предвид, че живеем в реалността и ако си го наумим можем със цялата ни власт като родители да си я манипулираме, изкривяваме както ни е угодно и променяме за децата си. Това не води до нищо добро.

Като гледам колко работодатели днес инвестират огромни ресурси в проучване на персонала и тиймбилдинг инициативи - замислям се дали ако в нашето детство ни беше създаден навика да споделяме повече и да сме по-съпричастни, нещата сега, когато сме възрастни, щяха да са такива?


EQ табла за деца

Тези цветни и интересни табла са изработени и адаптирани на български език, за да помогнат децата в следните неща:

  1. Разпознаване на емоцията
  2. Разбиране на емоцията
  3. Назоваване на емоцията
  4. Изразяване на емоцията
  5. Регулиране на емоцията

На английски език те формират абревиатурата RULER, което дава име и на методиката. По нея се работи вече над 20 години и е научно доказана и се прилага в над 150 държави при работа с деца в училища, детски градини и в семействата им.


Повече за методиката RULER и работата с таблата може да научите ТУК. Вече може да ги намерите и при нас в Shushulka.


От каква възраст на детето родителите могат да започнат целенасочено да развиват емоционалната интелигентност? Какви методи и техники може да се използват?

Поли: Още с раждането си детето има своя социална среда - неговото семейство. След това средата му се увеличава - освен семейство имаме учебно заведение, приятелите от квартала, роднините, и т.н

Средата е основополагащият фактор, когато говорим за емоционална интелигентност при децата. И тъй като детето я има с раждането си, ние трябва всеки ден да я изграждаме като здравословна. Това е научно доказано от всички учени и организации, с които си колаборираме. Това е първият стълб от интеграцията на методиката RULER.

Изследванията показват категорично, че не можем да наложим правила в тази среда, свързани с емоционалните състояния на участниците в нея. Затова не можем и да кажем на детето "Не можеш да се ядосваш", "Няма да се страхуваш", "Не искам да си такъв/такава" - без да сме изяснили категорично какво имаме предвид.

Техниката, която върши отлична работа, е всички участници в социалната среда на детето заедно да създадат табло с препоръки, норми и очаквания - не за това как да се чувстваме, а за това как да се държим - така, че всички да се чувстваме добре.

Така концентрираме общите си усилия над заедно-споделените приятни чувства, които ни помагат да сме по-задружни, по-съсредоточени, по-целенасочени, по-търпеливи, по-колаборативни, по-съпричастни, по-уравновесени, по-толерантни. Това са "продуктите" на развитата емоционална интелигентност.

Може да кръстите това табло "Какви да бъдем, за да се чувстваме по-добре заедно", "Правила за поведение в клас", "Семеен кодекс", или както желаете. Важното е да го направите всички - заедно, дискутирайки всяко едно нещо от това табло. Също толкова важно е да не го създавате отведнъж, а да оставите пространство за неговото допълване. И за всяко нещо от него да гласувате и да постигате общо съгласие. Чак след това идва работата с баромтъра на емоциите, с мета-момента, игрите за разпознаване на чувствата, лексиката около това и пр... и пр...

Разбирате ли, участниците в социалната среда на детето не са истински способни да надграждат въпросното табло, ако не обсъждат помежду си своите емоционални състояния. Едно от решенията тук е Дневникът на Емоциите, който предлагаме като безплатна бланка за родителите или като комплект магнитни фигури.


Дневникът на Емоциите:

На страницата на FUNтазия може да разберете какво представлява този дневник, защо и как да се използва.

Прочетете ТУК


- А имате ли собствени "тайни трикове", които да работят?

Иво: Когато първият ми син порасна и стана на година и половина, му купих първата тротинетка - той се страхуваше да я ползва и категорично отказа. Усетих се, че съм му я купил, воден от мисълта да е възможно най-безопасната и здравата, без никаква идея, че детето ми има нужда от друго, за да почувства сигурност.

Първоначално не осъзнах напълно, че детето ми харесва тротинетката, но се страхува да я използва, въпреки моите обяснения и доводи от рода на "Не се плаши, не е опасно". Реших и аз да си купя тротинетка. Заведох го в двора на кварталното училище и започнах да я карам пред него. След няколко минути и той се присъедини. За първи път започна активно да ме пита "Тате, а ти какво правиш, когато..." и да иска моето мнение за ситуациите, в които той се чувства по някакъв неприятен начин.

Та.. ако трябва да говорим за някаква "тайна рецепта" - няма нищо тайно, напротив - тайните само пречат и всичко трябва да е открито.

Категорично, ако в живота на едно дете не участват активно, целенасочено и заедно всички негови родители и роднини - то ще има все повече и по-сериозни емоционални проблеми.

Според мен, и дано греша, все по-масово целият ангажимент в първите 7 години на детето пада върху майките. Мисля, че все по-малко баби и дядовци успяват да създадат истинска емоционална връзка с внуците си от най-ранна детска възраст. "Защото трябва да работя" е съществена причина - опитайте, обаче да го обясните на детето си и съвсем го губите.


Моята мисия като родител е да нареждам живота си така, че да имаме време да сме заедно, да общуваме и да се подкрепяме един друг. Знам, че освен майката и бащата - няма кой друг да ни възпита децата и ние да сме доволни после като родители. Защото това са си нашите деца. Знам, че не можем да го направим без подкрепа. Било то с методиките, за които става дума, или с помощ от другите ни близки.

Понастоящем търсим при всяка възможност диалог с всяко от трите деца, които с Поли отглеждаме. Опитваме се да сме откровени с тях без да ги лъжем за нищо случващо се - да им споделим нашите мисли, фактите и разбирането ни за всяка ситуация от живота ни заедно.

Осъзнали сме, че "заедно" е нещо, което не се обяснява, а се постига и то постоянно - всеки ден. Да подредим заедно масата, да седнем на нея, да се съберем заедно в детската стая преди лягане и да споделим истории от живота ни, да вървим заедно към детските градини и да си правим план за вечерта, да се съберем на леглото в спалнята и да гледаме филмче всички.

Имаме си бебето Ален, което е сега на 9 месеца - разбрали сме се, че заедно ще обсъждаме как всички да се грижим за него. Опитваме се да не хокаме батковците с думи като "Ти си голям, ти си виновен за това", а да ги караме да си задават някои въпроси, например "Това ли е нещото, което искаш малкото ти братче да научи от теб?", "Можеш ли да му разкажеш как постигна това?", "Помисли с какво можеш да му помогнеш така, че и двамата да сте щастливи" и пр.

Далеч съм от мисълта, че тези работи ме правят супер добрия родител - дори изобщо нямам такива мисли, защото не ми е някаква самоцел. Добър родител ще съм ако децата ни ме определят като такъв след време, когато те станат родители.

"Заедно" е нещо, което не се обяснява, а се постига и то постоянно - всеки ден

- Според вас кои организации могат да прилагат методите за развитие на емоционална интелигентност - родителски колективи, детски градини, училища? Например, ако работят по метода Монтесори, могат ли да интегрират и EQ практиките?

Поли: Както казах и преди малко, всяка организация и социална среда, от която детето е част, може да ги приложи. Хубавото на тези методики за развитие на емоционалната интелигентност, е че са гъвкави. Могат да се прилагат всеки път, когато има възможност за това и забележите някакво конкретно поведение при децата.

Те не изключват работата по други методики като Валдорфска, Малагуци, Монтесори, Доман, Садбъри, сугестопедия и др. Напротив - отлично допълват всички тези методики. Един педагог има свободата да се възползва от методите за развитие на емоционална интелигентност винаги, когато има желание и време за това.

Тъй като целта на всеки е да отдели максимално много време за създаването на една здравословна среда в класа, детската градина, яслата, семейството - учителите, които прилагат EQ методиките го правят много често и с постоянство - в час на класния, в началото на всеки нов учебен час, в края на учебния ден, и всеки път, когато някое от децата има нужда.

Единствената причина техниките да не се прилагат е чисто и просто нежеланието за това. Същевременно развитието на емоционална интелигентност при децата е наш основен ангажимент, който не изчезва с нашето нежелание. Напротив - нежеланието за участие в това - само го затруднява.

А и в крайна сметка ние избираме дали да бъдем авторитети на това дете като родители и учители или то да си потърси авторитети от улицата. И тъй като авторитетът се гради с взаимно доверие, доверието се постига с разбиране, а разбирането означава съпричастност - всичко това изисква високо ниво на емоционална интелигентност. Искаме или не, ние трябва да обърнем внимание.

Толкова пъти моите родители са ми казвали "Абе, я стига се притеснява, важното е, да сме живи и здрави..." И когато видях колко хора около мен се поболяха, заради същото това "стига се притеснява", което по никакъв начин не спира стреса ни, а го заключва в нас, разбрах в каква заблуда съм отгледана аз самата.

Емоционалната интелигентност не е нещо, което се учи или се възпитава. Учим се на правилните реакции, на необходимите емоционални регулации, възпитаваме в посока взимане на правилни решения и създаване на добра и устойчива социална среда.

Същевременно имам и своите притеснения, затова в какви крайности можем да влезем по тази тема. Например, учителят да се старае да работи по емоционалната интелигентност на учениците, а в семейството никой да не общува с детето относно неговите емоционални състояния. Това няма да донесе добри резултати.

Или пък някой да констатира: "Нашите деца са емоционално интелигентни", без да си дава сметка, че коефициентът за Емоционална интелигентност се измерва и може да бъде различен във всяко едно пред- и след- емоционално състояние на всеки отделен човек. Притеснява ме как ще се тълкува темата, дали някой няма да реши, че децата ще станат изведнъж по-спокойни, или по-големи манипулатори, или по-емоционални, което няма нищо общо с развитата EQ.

Благодарим на Поли и Иво за искрените и откровени отговори, за полезните съвети и споделени моменти, за цялата им неуморна работа по темата и за удоволствието да общуваме и да сме заедно в тази инициатива!

Родителство

Родителство

Практично за емоционалната интелигентност - работещи техники и методи

Практично за емоционалната интелигентност - работещи техники и методи

В първата част на това интервю ви запознахме с Поли и Иво и личния им път към темата за емоционалната интелигентност и реализирането на тяхната FUNтазия.Т В първата част на това интервю ви запознахме с Поли и Иво и личния им път към темата за емоционалната интелигентност и реализирането на тяхната FUNтазия.Т 2021-12-08T10:07:23+02:00 Практично за емоционалната интелигентност - работещи техники и методи

<p><span style="font-size: 12pt;"><em>В първата част на това интервю ви запознахме с Поли и Иво и личния им път към темата за емоционалната интелигентност и реализирането на тяхната FUNтазия.</em></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><em>Тук продължаваме да си говорим с тях, като ще се спрем на практическата страна с конкретни примери, методи и техники, които да помогнат на родителите в ежедневната им работа по темата.</em></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>- Нека поговорим за това какво може да се постигне с работа по емоционалната интелигентност (EQ) при децата, особено ако те са по-свити и неконтактни или пък агресивни.</strong></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Поли:</strong> Всяко дете е способно да бъде агресивно в някакъв момент, или да се затвори в себе си - при конкретни тригери. Когато работим с родителя - то може да ги преодолява.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Една такава история имам с един 8-годишен младеж. Изключително интелигентнен. Можеше да ми разкаже такива подробности за Млечния път, планетите, спътниците и пр, че откровено, се чувствах глупава край него.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Но млъкваше на въпроса "как се чувстваш", имаше конкретни и ясно изразени агресивни решения за комуникация с останалите, пропускаше въпроса "Защо направи това", усамотяваше се при екипните занимания - просто защото не искаше да бъде част от екип. Не знаеше как.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Костваше ни много упоритост и искреност в отношенията ни с него - докато той повярва, че споделянето на личния му свят - може да отвори възможност на останалите, които ги е грижа за него - да му помогнат.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Един ден се беше прибрал вкъщи и беше събрал цялата си смелост да говори с родителите си за всичко, което му е тежало. Разказа ни колко добре се е почувствал, че най-после е споделил с тях, и че това наистина работи, защото след това е получил точно онова, от което е имал нужда - топлина и прегръдки.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Не е знаел как да ги поиска преди това... и цялото му напрежение е ескалирало в поредици от агресивни постъпки. За които респективно е получавал своите корекции. Но така и не е споделял нуждата си от усещане... за него самия - сред останалите.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Промяната му беше толкова драстична, че буквално от вчерашния до днешния ден - той все едно беше друго дете.</span></p> <p><iframe width="560" height="314" src="//www.youtube.com/embed/ZPQt4C1rd3o" allowfullscreen="allowfullscreen"></iframe><br /><span style="font-size: 12pt;"><strong>- В конкретния случай сте помогнали в ситуация, в която детето вече е било травмирано. А как може да постъпи родителя преди да се стигне до агресия? Един от най-стресиращите моменти и за родителите и за детето е влизането в ясла или детска градина. Това е един важен етап на социализация, който може да бъде или спокойно щастливо преживяване в ежедневието на детето или източник на постоянен стрес. И самите педагози, възпитатели и учители често не подпомагат процеса на адаптация.</strong></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Поли:</strong> Нормално е всеки от нас, когато влиза в нова среда да е стресиран. Ако родителят се концентрира над конкретно това, той ще задълбочи този стрес.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Тук става дума за решенията, а не за състоянието. Решенията на детето, а не на родителя или учителя. Те трябва да бъдат обсъждани. Какви решения да вземе детето, за да преодолее това свое емоционално състояние, заедно с хората до него. Това е истинската тема в случая.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Нормално е родителят да е притеснен, че детето му е в стрес от новата среда. Както е нормално той да прехвърли това притеснение на детето си. Нормално е учителят да е разтревожен от родителските реакции, но тази тревога е нормално да рефлектира на отношението между детето и педагога. Тези неща - нормално ще задълбочат проблема и ще го увеличат в не-нормален размер.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Не можем и не бива да караме детето да не бъде стресирано, родителят да не бъде притеснен, учителят да не се чувства затруднен. Можем, обаче, да говорим помежду си, за да намерим решението заедно.</span></p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/1541262008.jpg" /></p> <p><br /><span style="font-size: 12pt;">Ако обърнем повече внимание ще видим, че много често родителят и учителят ЗАЕДНО, по различен начин се концентрират върху конкретната случка и така се пренебрегват факторите, които са я провокирали и решенията за превенция.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Какво правим първо като родители, когато детето се прибере вкъщи и каже, че някой го е ударил?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Дали директно му казваме какво да направи или му задаваме въпроси, за да разберем какво точно се е случило.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Дали изясняваме какви чувства са провокирали реакцията на другото дете, дали обсъждаме с нашето как то се е почувствало.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Дали изясняваме с него, че ако утре то се чувства като "побойника", то не трябва да реагира като него, за да не се превърне също в побойник.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Дали коментираме правилните начини на реакция под влияние на емоциите, които нашето дете е изпитало, и които "побойникът" е изпитал.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Дали показваме на детето, че сме гневни от това, което му се е случило, и в своя гняв имаме поведение - подобно на това на неговия "побойник".</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Мисълта ми е, нещо, което всички научни институции твърдят - преди да започнем да развиваме емоционална интелигентност у детето си - е редно да мислим и работим над своята.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/1541268586.jpg" /></span></p> <p><span style="font-size: 10pt;"><em>Тези цветни герои са част от материалите, които родителите и педагозите могат да използват при работата си по развитие на емоционалната интелигентност. Можете да се запознаете с тях на страницата на FUNтазия: http://funtazia.bg/emotionalintelligence/</em></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Иво:</strong> Наблюдавал съм една много забавна тактика - "да си купим среда, в която детето ни се чувства добре". Аз като завършил финансист и практикуващ маркетолог съзнавам, че всяко търсене води до предлагане - и в момента всякакви варианти на "среда за децата ни" се предлагат.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Утре детето ни, обаче, пораства и влиза в екипа на някоя фирма с очакването, че ако среда не му е ок, няма да има търпението да положи усилия да бъде част от нея и да я разбере, а просто ще я сменя докато намери най-добрата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">А най-добра няма. Така вече имаме поколения, които нямат ясни представи за екипност и лоялност. По-лошо - те са хронично неудовлетворени и объркани. Става голяма каша, когато сведем това до създаването на семейство.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Наскоро с Поли си говорихме за последните доклади от Световния икономически форум относно следващата т.нар. "Технологична революция", която ще има връх около 2020г.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Тогава много хора може да загубят работата си заради т.нар. "автоматизация", поради която рутинни дейности ще се извършват от изкуствен интелект и всякакви свързани софтуерни и хардуерни решения. Хората в пряк текст си казват, че според проучванията им само знанията и уменията не вършат работа. Един от факторите за успеха на професионалистите, записан под номер 6 е именно да работим по своята емоционална интелигентност.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Когато изпращахме нашите деца на ясли и детски градини - в началото те бяха ужасно уплашени и тъжни. Ами и аз ще съм така, ако ме заведат на работа в някоя тотално непозната за мен фирма и там хората от мениджмънта са с гръб и не ме забелязват - което до ден днешен виждам като поведение на учителките в детската градина на Борис например.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Гледам, обаче, да учим децата, че трябва да дадат шанс на хората в това ново място и да опитат дали ако са част от него няма в крайна сметка да е хубаво за тях и за другите.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Според мен е доста по-странно ако детето не реагира никак на новото място, където го изпращаме. Съвсем нормално е да има реакция. Съвсем ок е да се страхува, да тъжи.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Как да открива начини да се защитава в ситуации, които възприема като опасни, ако не се страхува? Как ще разпознава радостта ако не изпитва тъга?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Имам предвид, че живеем в реалността и ако си го наумим можем със цялата ни власт като родители да си я манипулираме, изкривяваме както ни е угодно и променяме за децата си. Това не води до нищо добро.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Като гледам колко работодатели днес инвестират огромни ресурси в проучване на персонала и тиймбилдинг инициативи - замислям се дали ако в нашето детство ни беше създаден навика да споделяме повече и да сме по-съпричастни, нещата сега, когато сме възрастни, щяха да са такива?</span></p> <hr /> <h3><span style="font-size: 12pt;">EQ табла за деца</span></h3> <p><span style="font-size: 12pt;"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/1541270852.jpg" /></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Тези цветни и интересни табла са изработени и адаптирани на български език, за да помогнат децата в следните неща:</span></p> <ol> <li><span style="font-size: 12pt;">Разпознаване на емоцията</span></li> <li><span style="font-size: 12pt;">Разбиране на емоцията</span></li> <li><span style="font-size: 12pt;">Назоваване на емоцията</span></li> <li><span style="font-size: 12pt;">Изразяване на емоцията</span></li> <li><span style="font-size: 12pt;">Регулиране на емоцията</span></li> </ol> <p><span style="font-size: 12pt;">На английски език те формират абревиатурата RULER, което дава име и на методиката. По нея се работи вече над 20 години и е научно доказана и се прилага в над 150 държави при работа с деца в училища, детски градини и в семействата им.</span></p> <p><br /><span style="font-size: 12pt;">Повече за методиката RULER и работата с таблата може да научите <a href="http://funtazia.bg/komplekt-detski-eq-tabla/">ТУК</a>. Вече може да ги намерите и при нас в Shushulka.</span></p> <hr /> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>От каква възраст на детето родителите могат да започнат целенасочено да развиват емоционалната интелигентност? Какви методи и техники може да се използват?</strong></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Поли:</strong> Още с раждането си детето има своя социална среда - неговото семейство. След това средата му се увеличава - освен семейство имаме учебно заведение, приятелите от квартала, роднините, и т.н</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Средата е основополагащият фактор, когато говорим за емоционална интелигентност при децата. И тъй като детето я има с раждането си, ние трябва всеки ден да я изграждаме като здравословна. Това е научно доказано от всички учени и организации, с които си колаборираме. Това е първият стълб от интеграцията на методиката RULER.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Изследванията показват категорично, че не можем да наложим правила в тази среда, свързани с емоционалните състояния на участниците в нея. Затова не можем и да кажем на детето "Не можеш да се ядосваш", "Няма да се страхуваш", "Не искам да си такъв/такава" - без да сме изяснили категорично какво имаме предвид.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Техниката, която върши отлична работа, е всички участници в социалната среда на детето заедно да създадат табло с препоръки, норми и очаквания - не за това как да се чувстваме, а за това как да се държим - така, че всички да се чувстваме добре.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Така концентрираме общите си усилия над заедно-споделените приятни чувства, които ни помагат да сме по-задружни, по-съсредоточени, по-целенасочени, по-търпеливи, по-колаборативни, по-съпричастни, по-уравновесени, по-толерантни. Това са "продуктите" на развитата емоционална интелигентност.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Може да кръстите това табло "Какви да бъдем, за да се чувстваме по-добре заедно", "Правила за поведение в клас", "Семеен кодекс", или както желаете. Важното е да го направите всички - заедно, дискутирайки всяко едно нещо от това табло. Също толкова важно е да не го създавате отведнъж, а да оставите пространство за неговото допълване. И за всяко нещо от него да гласувате и да постигате общо съгласие. Чак след това идва работата с баромтъра на емоциите, с мета-момента, игрите за разпознаване на чувствата, лексиката около това и пр... и пр...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Разбирате ли, участниците в социалната среда на детето не са истински способни да надграждат въпросното табло, ако не обсъждат помежду си своите емоционални състояния. Едно от решенията тук е Дневникът на Емоциите, който предлагаме като безплатна бланка за родителите или като комплект магнитни фигури.</span></p> <hr /> <h3><span style="font-size: 12pt;">Дневникът на Емоциите:</span></h3> <p><span style="font-size: 12pt;"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/image-8-614315f8f3b9a.jpg" /></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">На страницата на FUNтазия може да разберете какво представлява този дневник, защо и как да се използва.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Прочетете <a href="http://funtazia.bg/2018/09/12/dnevnik-na-emotsiite-eq-diary-children/">ТУК</a></span></p> <hr /> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>- А имате ли собствени "тайни трикове", които да работят?</strong></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Иво:</strong> Когато първият ми син порасна и стана на година и половина, му купих първата тротинетка - той се страхуваше да я ползва и категорично отказа. Усетих се, че съм му я купил, воден от мисълта да е възможно най-безопасната и здравата, без никаква идея, че детето ми има нужда от друго, за да почувства сигурност.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Първоначално не осъзнах напълно, че детето ми харесва тротинетката, но се страхува да я използва, въпреки моите обяснения и доводи от рода на "Не се плаши, не е опасно". Реших и аз да си купя тротинетка. Заведох го в двора на кварталното училище и започнах да я карам пред него. След няколко минути и той се присъедини. За първи път започна активно да ме пита "Тате, а ти какво правиш, когато..." и да иска моето мнение за ситуациите, в които той се чувства по някакъв неприятен начин.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Та.. ако трябва да говорим за някаква "тайна рецепта" - няма нищо тайно, напротив - тайните само пречат и всичко трябва да е открито.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Категорично, ако в живота на едно дете не участват активно, целенасочено и заедно всички негови родители и роднини - то ще има все повече и по-сериозни емоционални проблеми.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Според мен, и дано греша, все по-масово целият ангажимент в първите 7 години на детето пада върху майките. Мисля, че все по-малко баби и дядовци успяват да създадат истинска емоционална връзка с внуците си от най-ранна детска възраст. "Защото трябва да работя" е съществена причина - опитайте, обаче да го обясните на детето си и съвсем го губите.</span></p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/1541266648.jpg" /></p> <p><br /><span style="font-size: 12pt;">Моята мисия като родител е да нареждам живота си така, че да имаме време да сме заедно, да общуваме и да се подкрепяме един друг. Знам, че освен майката и бащата - няма кой друг да ни възпита децата и ние да сме доволни после като родители. Защото това са си нашите деца. Знам, че не можем да го направим без подкрепа. Било то с методиките, за които става дума, или с помощ от другите ни близки.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Понастоящем търсим при всяка възможност диалог с всяко от трите деца, които с Поли отглеждаме. Опитваме се да сме откровени с тях без да ги лъжем за нищо случващо се - да им споделим нашите мисли, фактите и разбирането ни за всяка ситуация от живота ни заедно.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Осъзнали сме, че "заедно" е нещо, което не се обяснява, а се постига и то постоянно - всеки ден. Да подредим заедно масата, да седнем на нея, да се съберем заедно в детската стая преди лягане и да споделим истории от живота ни, да вървим заедно към детските градини и да си правим план за вечерта, да се съберем на леглото в спалнята и да гледаме филмче всички.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Имаме си бебето Ален, което е сега на 9 месеца - разбрали сме се, че заедно ще обсъждаме как всички да се грижим за него. Опитваме се да не хокаме батковците с думи като "Ти си голям, ти си виновен за това", а да ги караме да си задават някои въпроси, например "Това ли е нещото, което искаш малкото ти братче да научи от теб?", "Можеш ли да му разкажеш как постигна това?", "Помисли с какво можеш да му помогнеш така, че и двамата да сте щастливи" и пр.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Далеч съм от мисълта, че тези работи ме правят супер добрия родител - дори изобщо нямам такива мисли, защото не ми е някаква самоцел. Добър родител ще съм ако децата ни ме определят като такъв след време, когато те станат родители.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/1541267887.jpg" /></span></p> <p><span style="font-size: 10pt;"><em>"Заедно" е нещо, което не се обяснява, а се постига и то постоянно - всеки ден</em></span><br /><br /><span style="font-size: 12pt;"><strong>- Според вас кои организации могат да прилагат методите за развитие на емоционална интелигентност - родителски колективи, детски градини, училища? Например, ако работят по метода Монтесори, могат ли да интегрират и EQ практиките?</strong></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Поли:</strong> Както казах и преди малко, всяка организация и социална среда, от която детето е част, може да ги приложи. Хубавото на тези методики за развитие на емоционалната интелигентност, е че са гъвкави. Могат да се прилагат всеки път, когато има възможност за това и забележите някакво конкретно поведение при децата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Те не изключват работата по други методики като Валдорфска, Малагуци, Монтесори, Доман, Садбъри, сугестопедия и др. Напротив - отлично допълват всички тези методики. Един педагог има свободата да се възползва от методите за развитие на емоционална интелигентност винаги, когато има желание и време за това.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Тъй като целта на всеки е да отдели максимално много време за създаването на една здравословна среда в класа, детската градина, яслата, семейството - учителите, които прилагат EQ методиките го правят много често и с постоянство - в час на класния, в началото на всеки нов учебен час, в края на учебния ден, и всеки път, когато някое от децата има нужда.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Единствената причина техниките да не се прилагат е чисто и просто нежеланието за това. Същевременно развитието на емоционална интелигентност при децата е наш основен ангажимент, който не изчезва с нашето нежелание. Напротив - нежеланието за участие в това - само го затруднява.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">А и в крайна сметка ние избираме дали да бъдем авторитети на това дете като родители и учители или то да си потърси авторитети от улицата. И тъй като авторитетът се гради с взаимно доверие, доверието се постига с разбиране, а разбирането означава съпричастност - всичко това изисква високо ниво на емоционална интелигентност. Искаме или не, ние трябва да обърнем внимание.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Толкова пъти моите родители са ми казвали "Абе, я стига се притеснява, важното е, да сме живи и здрави..." И когато видях колко хора около мен се поболяха, заради същото това "стига се притеснява", което по никакъв начин не спира стреса ни, а го заключва в нас, разбрах в каква заблуда съм отгледана аз самата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Емоционалната интелигентност не е нещо, което се учи или се възпитава. Учим се на правилните реакции, на необходимите емоционални регулации, възпитаваме в посока взимане на правилни решения и създаване на добра и устойчива социална среда.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Същевременно имам и своите притеснения, затова в какви крайности можем да влезем по тази тема. Например, учителят да се старае да работи по емоционалната интелигентност на учениците, а в семейството никой да не общува с детето относно неговите емоционални състояния. Това няма да донесе добри резултати.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Или пък някой да констатира: "Нашите деца са емоционално интелигентни", без да си дава сметка, че коефициентът за Емоционална интелигентност се измерва и може да бъде различен във всяко едно пред- и след- емоционално състояние на всеки отделен човек. Притеснява ме как ще се тълкува темата, дали някой няма да реши, че децата ще станат изведнъж по-спокойни, или по-големи манипулатори, или по-емоционални, което няма нищо общо с развитата EQ.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><em>Благодарим на Поли и Иво за искрените и откровени отговори, за полезните съвети и споделени моменти, за цялата им неуморна работа по темата и за удоволствието да общуваме и да сме заедно в тази инициатива!</em></span></p>

Сравнение на продукти
Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки