По случай идването на лятото и края на учебната година за малчовците, ви споделяме един изпитан метод за справяне с тежката детска мрънкавщина.
Нашата babaToHka, разказва за успешното прилагане на трикове при хленчещи деца, за село Карапръдлево и за още забавни и приложими начини да останем нормални в понякога ненормалните условия на отговорно родителство.
Има една фраза на майка ми, която помня от дете „Боят и крясъците показват само твоето безсилие и не решават проблема”. Чувах я всеки път, когато подлудявах не успявайки да се справя с подопечното ми, 6 години по-малко братче и си я припомнях често с моите собствени деца. Родила съм ги и ги отглеждам с осъзната радост, удоволствие и любов. Но има едни ситуации, които всеки път застрашават мирното ни съвместно съществуване.
Знаете го онзи тънък отрязък от време между жизнерадостно търчащото диване и мрънкащото полутечно чудовище, с което вече не можe се излезе на глава. Първите признаци са налице, когато адреналинът спада, умората полека настъпва, а досадата започва да надига грозната си глава. Обикновено се случва в онези 5-6 пресечки от парка до дома, на връщане от радостно събитие, изцедило наличната енергия, или пък около процедурата по лягане. Ако вземем ситуацията с парка, на дневен ред са въпросите „Ама кога ще стигнем”, „Защо е толкова далече”, „Не искам да вървя повече”, придружени с онзи треперливо-мрънкащ гласец, който мен лично ме пали от 0 до 100 за секунди.
И тук идва на помощ безпогрешния Метод на двете мухи, който знам пак от майка ми. Работи от малки до големи и не е нищо друго освен бързо и внезапно отвличане и пренасочване на вниманието. А го наричаме така, защото и при двете ми деца работеше още от съвсем малки, когато човечето аха да се заплесне и потопи в личната си умора и тегоба и аз казвах „А, виж две мухи на прозореца какво правят!” с възможно най-заинтересования глас и поглед.
Няма да ви лъжа – изисква се известна сценична подготовка, но щом имате дете, значи я имате. Когато нямате мухи на разположение (а тях нивгаж ги няма в нужния момент), използвайте всяко нещо околовръст – клонче, кола, човек.
Но сега ще ви разкрия туй що винаги сработва, предизвиква неизчерпаем възторг и бурна радост сред всяко подрастващо (та чак до сценаристите на комедийни програми) – пръцкането и необятната тема за отделителния процес, бил той в течно, газообразно или твърдо състояние. Не познавам момченце, което да устои на повика „Виж, една муха пръцна!” Тогава е моментът, когато часовете прекарани пред глупави детски ще се отплатят, захранвайки образа с въображаема цветна мараня.
Предупреждавам – ефектът от въвеждането на тая тема може да бъде много по-мащабен и всеобхватен, отколкото първоначално си представяте. При нас доведе до градежа на цял един свят, който преди няколко години получи името Карапръдлево, беше претворяван чрез различни конструктори, в Майнкрафт, Симс, беше рисуван неизброим брой пъти, има си своите главни и второстепенни герои и изобщо стана толкова пълнокръвен и реален, че няма да се учудя, ако го видя реално съществуващ.
Но може би забелязахте, че казах „момченце” малко по-горе. Факт, не винаги върши работа при момиченца, особено ако са от ”принцески” тип. Няма лошо, имаме отговор и за тях.
Повод за този разказ ми дадоха прекрасните картинки на Мая Бочева и гледайки ги се сетих за неизброимите случаи, когато на помощ са ми идвали картинките по дрешките на децата. Всяка калинка, цветенце или животинче веднагически ставаше герой на приключение – за отправна точка взимаме отново удивен възглас „А! Виж това цвете/птиче/котенце е точно като на твоята блузка! Представи си само ако е изскочило за малко от плата и ...”
И започваме заедно да градим история, в която удобно може да вплетете поука от скорошно преживяване. Имали сте неприятен инцидент на пясъчника, сбутали сте се при пързалката или пък мама вчера се е развикала ей така, от нищо? Използвайте приказката, за да представите и другата гледна точка, да обясните възможните причини, да подскажете реакции. От вас се иска само да подхванете и насочвате леко историята, а малчовците ще добавят към нея най-различни елементи, и хем ще се забавлявате заедно, хем времето ще минава неусетно. Отначало може да е леко непривично и за вас и за детето, но след третия път, историите ще стават все по-интересни и всеобхватни и даже няма да се замисляте, а директно ще превключвате в приключенска фаза.
Това не са просто пожелателни съвети, всичко е изпробвано на практика - в колата, на връщане от парка, след детски рождени дни, на пазар или когато трябва да чакате с отрочето на опашка. Нивгаж няма да забравя как това ни спаси по време на един продължителен и много неприятен престой в болница, когато в стая с 4 нещастни (и изключително склонни към мрънкане) деца, започнахме да творим историята на животинките от пижамките, постепенно се включиха едно по едно и другарчетата по стая и накрая създадохме епос, достоен за Толкин.
Разбира се, винаги е вариант да му връчите и някое електронно устройство, което ще го зомбира достатъчно, та да не хленчи. Защото и ние сме хора и не мож винаги да сме на гребена на вълната. Но когато слънцето грее, птичките пеят и природата ни се усмихва, не позволявайте на един мрънкащ момент от деня да ви изнерви, а поемете смело въздух и кажете „А! Виж една муха...”