Последната година беше една от най-интересните, забавни и тежки години за нас като семейство. Да, тежка.
Всички, които ни следят във Фейсбук, са виждали огромните усмивки, които раздава Явор, забавните му гримаси и сладката му муцунка.
Брат му и сестра му са също толкова сладки и забавни по свой собствен начин, но това не променя обстоятелството, че има още нещо, което е факт и което никой не споделя – да си родител е трудно.
Не го казвам, за да се оплаквам или да търся съчувствие. Просто да имаш деца е трудно и изисква време, грижи и внимание 24 часа, 7 дни в седмицата.
Това не се вижда в снимките, които ние и приятелите ни споделяме по социалните мрежи, не се обсъжда много в обществото и съответно дава нереалистична представа за родителството на много нови родители, с които се срещаме в офиса.
На тях, а и на всички останали искам да кажа – да си родител е трудно, понякога много трудно.
Натрупват се умора, досадни задачи независимо от възрастта на детето, самота от престоя вкъщи и разбира се, онова сиво, гадничко чувство на вина, че не се справяме перфектно, така както изглежда се справят другите родители във Фейсбук или Инстаграм, във филмите и в спомените на родителите ни.
Онези с изрядните къщи, топла домашна храна на всяко ядене и деца, които спят по цяла нощ в другата стая от първия ден у дома.
Перфектни хора обаче няма, няма и перфектни родители!
Не потъвайте в капана на измислените идеали, нереалистичните очакания за живота с деца и самовнушен перфекционизъм, а се опитайте да свикнете, че нещата вече няма да са както преди. Къщата ви ще бъде малко или повече разхвърляна, времето няма да ви стига, и ще има дни, в който при цялата ви обич към децата и семействата ви, ще искате да се завиете през глава и да се скриете някъде.
Това, мили приятели, е нормално.
Също така ще има и дни, в които усмивките на вашите деца ще ви разтопят сърцето, свежото им чувство за хумор ще ви разсмее, а добрината им ще ви трогне. И това балансира по прекрасен начин всичко останало.
Когато ви стане трудно, просто спрете, поемете си глътка въздух в забързаното ни ежедневие, и си спомнете кое е наистина важно. След години децата ни няма да си спомнят пълната мивка с чинии или разхвърляните играчки.
Ще си спомнят как сме се забавлявали, как сме се разхождали, приказките, игрите и обичта ни.
Обичайте ги, защото растат много много бързо! Обичайте и себе си, защото без мама и татко да се чувстват добре, никоя пълноцветна картинка на щастие, която ще се запечата като спомен, няма да е истинска.
Write a comment