Ура! Явор става на 1!

Последната година беше една от най-интересните, забавни и тежки години за нас като семейство. Да, тежка.

Всички, които ни следят във Фейсбук, са виждали огромните усмивки, които раздава Явор, забавните му гримаси и сладката му муцунка. 


Брат му и сестра му са също толкова сладки и забавни по свой собствен начин, но това не променя обстоятелството, че има още нещо, което е факт и което никой не споделя – да си родител е трудно. 

Не го казвам, за да се оплаквам или да търся съчувствие. Просто да имаш деца е трудно и изисква време, грижи и внимание 24 часа, 7 дни в седмицата.

 

Това не се вижда в снимките, които ние и приятелите ни споделяме по социалните мрежи, не се обсъжда много в обществото и съответно дава нереалистична представа за родителството на много нови родители, с които се срещаме в офиса. 

На тях, а и на всички останали искам да кажа – да си родител е трудно, понякога много трудно.

 

Натрупват се умора, досадни задачи независимо от възрастта на детето, самота от престоя вкъщи и разбира се, онова сиво, гадничко чувство на вина, че не се справяме перфектно, така както изглежда се справят другите родители във Фейсбук или Инстаграм, във филмите и в спомените на родителите ни. 

Онези с изрядните къщи, топла домашна храна на всяко ядене и деца, които спят по цяла нощ в другата стая от първия ден у дома.

 

Перфектни хора обаче няма, няма и перфектни родители! 

Не потъвайте в капана на измислените идеали, нереалистичните очакания за живота с деца и самовнушен перфекционизъм, а се опитайте да свикнете, че нещата вече няма да са както преди. Къщата ви ще бъде малко или повече разхвърляна, времето няма да ви стига, и ще има дни, в който при цялата ви обич към децата и семействата ви, ще искате да се завиете през глава и да се скриете някъде.

 

Това, мили приятели, е нормално.

Също така ще има и дни, в които усмивките на вашите деца ще ви разтопят сърцето, свежото им чувство за хумор ще ви разсмее, а добрината им ще ви трогне. И това балансира по прекрасен начин всичко останало.

 

Когато ви стане трудно, просто спрете, поемете си глътка въздух в забързаното ни ежедневие, и си спомнете кое е наистина важно. След години децата ни няма да си спомнят пълната мивка с чинии или разхвърляните играчки.

Ще си спомнят как сме се забавлявали, как сме се разхождали, приказките, игрите и обичта ни.

 

Обичайте ги, защото растат много много бързо! Обичайте и себе си, защото без мама и татко да се чувстват добре, никоя пълноцветна картинка на щастие, която ще се запечата като спомен, няма да е истинска. 

Write a comment

Comments: 0